Биография
Гаврил Генов: кратка биография
Гаврил Генов е роден на 1 февруари (стар стил) 1892 година в с. Живовци, в бедно селско семейство. Наскоро след неговото раждане умира баща му Горан Цонев. Майка му Младена се омъжва повторно за вдовец с четири невръстни деца – Гено Димитров от село Соточино (Гаврил Геново). В Соточино Гаврил Генов прекарва своите детски и юношески години, сблъсквайки се от малък с всичките несгоди на селския бедняшки живот. С цената на много лишения и големи жертви бедното семейство дава образование на Гаврил Генов. След завършване на основното училище и прогимназията, през 1907 година Гаврил Генов постъпва във Врачанската гимназия. Там той създава марксисткия кръжок "Изгрев". След завършването на гимназията през 1911 година Гаврил Генов е назначен за учител е село Синаговци, Видинско, а през април 1912 година е приет за член на Видинската партийна организация. След избухването на Балканската война през октомври 1912 година, Гаврил Генов заминава на фронта. През пролетта на 1915 година завършва школата за запасни офицери и е изпратен отначало за взводен, а след това за ротен командир в 25 Драгомански полк.
Участието на Гаврил Генов в Балканската и Първата световна война му дава възможност да осъзнае политическите проблеми на своето време, безсмислието и жестокостта на войната, пагубното й отражение върху живота на бедния народ. След войната той се завръща в родния край. и се отдава изцяло на партийна работа, отначало като ръководител на Фердинандската партийна организация, а след това като секретар на Врачанския окръжен комитет. Същевременно през 2019 г. започва да следва право в Софийския университет, където името му може да се види върху паметната плоча в Юридическия факултет.
Годините след Първата световна война и победата на октомврийската социалистическа революция са години на революционен кипеж. Измъчено от мизерията и войната, населението обръща гръб на тогавашните десни партии и тръгва редом с БЗНС и БКП. През април 1923 г. изборите биват решително спечелени от БЗНС на Александър Стамболийски. Но месец по-късно, опозиционната партия на Народния сговор, подкрепяна от международни контрареволюционни сили, използва разединението на комунисти и земеделци и на 9 юни 1923 година с военен преврат сваля от власт демократично избраното правителство на БЗНС и убива неговите, наред с министър председателя на България – Александър Стамболийски. "Така, на власт идва правителството на Александър Цанков – Кървавият професор. С неговото управление започва черният период на България, запомнен с невиждан масов терор, Септемврийско въстание, метежи, атентати, арести, убийства, гражданска война, реки от кръв в битката с надигналите се червени сили. („Деветоюнският военен преврат“, История.БГ)
В този съдбоносен момент БКП допуска, по мнението на Гаврил Генов, сериозна политическа грешка, като приема позицията на неутралитет. Под ръководството на Гаврил Генов Врачанският окръжен комитет на партията дава безпощадна оценка на Деветоюнския преврат, но високото чувство за партийна дисциплина заставя Генов да се подчини на решението на ЦК. Едва впоследствие, след преоценка на събитията от 9 юни 1923 г. и на съотношението на класовите и политическите сили в страната, ЦК на БКП ориентира партията към въоръжено въстание за смъкването на превратаджийското правителство на Александър Цанков и за създаването на работническо-селско правителство. Гаврил Генов и съратниците му от Врачански окръг възприемат това решение с възторг и влагат цялата си енергия в подготовката на въстанието. По този повод Васил Коларов пише: "Гаврил Генов тури в действие всичката своя кипяща енергия, развърза своя голям организаторски талант и с рядка методичност и изключително упорство съумя да сгрупира около себе си фаланга от забележителни и самоотвержени революционери и да постави в бойна готовност почти целия Врачански окръг… При нашата съвместна работа с него през ония исторически дни ние можахме да се убедим колко той беше разсъдлив и трезв, инициативен и предвидлив, й главно той беше твърд и изключително спокоен, й в най-трудните моменти на борбата той не загуби своето спокойствие и увереност".
На Гаврил Генов се дължи сформирането на окръжния и Градски революционен комитет, изработването на стратегия и координирането на местните революционни комитети, осигуряването на военно оборудване. Избран за главокомандващ, той лично ръководи боевете при град Фердинанд и при гара Бойчиновци, където въстаниците отбелязват най-големите си успехи1.
Септемврийското въстание не е навсякъде добре организирано, то претърпява поражение и бива смазано от войските. Причините за това са описани в статията на Гаврил Генов "Поуки от септемврийското въстание", излязла в "Комунистическо Знаме", кн. 17-18, 1926 г., и най-вече в монографията му Сентябрьское восттание в Болгарии 1923 года (1934, под псевдоним Цонев), публикувана в Москва на руски език непосредствено след смъртта му и която предстои да бъде преведена и отпечатана на български език по случай 100 годишнината от септемврийските събития.
Въпреки неуспеха на въстанието, Гаврил Генов не загубва самообладание. Той организира изтеглянето на най-активната част от въстаниците на югославска територия и последен напусна своя край. Правителството на Цанков започва изтребителен поход срещу народа. Сред стотиците жертви са по-малкият брат на Гаврил Генов, Кръстю Генов, жестоко изтезаван, и двама братя на жена му Иванка. В този период на траур и болка си проличава най-ясно идеализмът и високият дух на Гаврил Генов. В едно от писмата до своята съпруга от края на 1923 година той пише:
"Достойно е за твоята сестриника обич да жалиш дълбоко, страстно, но бурната скръб е само пороен дъжд, който пречиства въздуха и след това се диша леко, озонът ободрява всяка фибра на душата. Но да упорстваш в скръбта, да линееш, да навеждаш образ печален и една безнадеждност да скове душата ти, е грях към великия идеал, грях към бореца, паднал за великия идеал, глупост пред разума. Великият идеал иска жертви, безкрайна ще е веригата на падналите за хляб и свобода. Но борецът от туй на бива да се смущава. Щастлив е този, който не скрива меча пред гроба на брат си, а още по-мъжки го стиска в десницата си и отива в борбата с усмивка на уста... Нека плачат враговете, защото тяхното слънце залязва зад могилите човешки трупове, а ние ще се радваме, че нашето изгрява кървавочервено, понеже излиза из кръвта на хиляди герои".
В емиграция Гаврил Генов продължава да отстоява социалистическите идеали като член на Задграничното ръководство на партията. По решение на ЦК през март 1927 г. Гаврил Генов заминава за Съветския съюз. В Москва той завършва аспирантура в Международната ленинска школа, остава на работа там като доцент по основи на марксизма-ленинизма и преподава също така в Комунистическия университет на националните малцинства на Запада. През последните години от своя живот той упорито работи върху превода и редактирането на шесттомното издание на съчиненията на Ленин и върху еднотомен труд, посветен на историята на революционните движения в България, която остава непубликувана. Наред с това Гаврил Генов взема активно участие в селския интернационал, както и в българската секция на Коминтерна. С опита от Балканската война и революционното движение на българския народ, Гаврил Генов израства като пламенен патриот и интернационалист, последователен борец за тържеството на "великия идеал".
Гаврил Генов умира на 20 януари 1934 година, след кратко боледуване в Кремълската болница, в разцвета на творческите си сили, все още ненавършил пълни 42 години.
Бележки
1. Относно протичането на въстанието и ролята на Гаврил Генов виж по-подр. статията на Богомил Колев "Пътят на големия подвиг от септември 1923 г.: 120 години от рождението на Гаврил Генов, пламенен революционер и интернационалист". В: Дума, Год. 22, бр. 287 (11 дек. 2012), с. 21. Online: https://duma.bg/patyat-na-golemiya-podvig-septemvri-1923-g-n44552